|
|
|
| 28 Декември 05, 10:28
/ Автор: pachikrak
|
| Най-накрая се появи и дълго чаканата Магдалена! |
|
На 28.12. изнесох възможно най-пълната програма в Правителствена болница, за която ще ви разкажа с няколко думи:
Както предполагах, на 27.12 през нощта легнах до подремна и контракциите ми минаха. В 8 часа на 28 се строих пред болницата, прегледаха ме по същия болезнен начин и ми казаха да се връщам след 1 час багажа, щото не напипвали околоплодни води. В 10 часа, без нито една контракция ме включиха на окситоцин и за 4 часа, изцяло благодарение на дясната ръка на доктор Асенова (страхотна жена между другото, въпреки че тогава мислех само как да и отмъстя  ) имах пълно разкритие и зверски напъни, и въпреки че въобще не слушах какво ми говорят лекарите (дишай, не дишай, напъвай и т.н.) бебето си излизаше. И на финала запецна. Тоновете му супер, очите ми - като в анимационен филм, контракциите започват да намаляват, а бебето не излиза. Между крясаците, които надавах успях да предложа да ми махнат системата и да си ходя в къщи или поне да ми дадат половин час почивка, но в този момент включиха ехографа и видяха, че малката се е извъртяла и рамената й са се заклещили някъде в таза ми. Тръгнаха нещо да обсъждат за форцепси и т.н., но накрая свикаха екип за спешно секцио (междувременно шефа на оделението набута почти показващата се глава с няколко сантиметра навътре), биха ми пълната упойка и в 7 вечерта се събудих с малката космата Магдалена до себе си  .
На другия ден се изправих, раздвижих, абе въобще всичко беше ОК, но на 3-4 ден (точно правех планове да се попазаря за по-бързо изписване, щото там държат по 7 дена секциата), когато почнах да вдигам някаква тъпа температура, която била от резобрацията на конците, та чак на 04.01.2006г.(на 7-мия ден) ни изписаха. Междувременно ме тъпчеха с всякакви антибиотици и не се кърмехме, та сега сме някакво смесено хранене, но аз съм твърдо решена да останем само на кърма.
|
|
Precious-а на pachikrak - малката Магдалена 
